Връщат ми Евридика.
Но няма да видя нейната сянка.

Връщат ми Евридика.
Но без спомен за любовта,
която слиза в ада.

Връщат ми Евридика.
Но без пътя на отиване и връщане.
Къде? Кой?
Как ще се намеря?

Аз ли съм лирата? Със зъби и нокти
ми изтръгват вакханките
тъмните струни.

Без памет
не разпознавам светлината,
за която говореха боговете на Тартара
и заклинателните светкавици
на писмената.

Връщат ми Евридика.
Но в коя посока
ме следват нейните стъпки?

Слязох на собственото си дъно
и сега съм изхвърлен.
Без сянка.
Без поглед.

Дори кръвта ми
гори
в рана на Друг.

Не страдам.

И пея.

Защото не чувствам.

2004