Под моите стъпки

цъфти ядреното гробище.
Мирис на пролет
и синигер
в ускорените клони.

Компримирани звукови вълни
и остранена материя.

Сякаш някой
ме диша
в забравена флейта.

Без светлина
и пространство.

Мутираща мелодия
между нехармоничните зигзаги
на космическата хармоника,

смъртоносна череша, пияна от тежка вода,
в захапката на верующия пейзаж
на местната

Райска градина.

Седнал на пейката скърцаща един левкемичен ангел,
останал без ангел пазител, с умиление фантазира
ненаситeн Генезис

в ядреното гробище.