Все по-свързани, пърхащи
над собствените си рани
и тези, които сами нанасяме.

Все по-свързани и загрижени
някой да не ни докосне,
най-вече с поглед.

Все по-свързани, все по
към мравките. Накъде ли дълбаем
в тази плоска Вселена?

Незабелижими
и (нима) несъществуващи,
многомилиони залутани.

В града?
В природата?
В небесата?

Ад?

В самата себе си не се намирам.

2007