Подробностите са най-важното.

Писмо забравено в джоба, неразчетимо
след като е преминало през пералнята,
погледът, който отминах без внимание,
гласът на неизреченото, дъхът на полето трептящо
в светкавични отзиви,
всекидневното единствено лице на майка, която си отиде.

Подробностите са което обичаме.

Все по-малко остават в света цивилизован.
Индустрия, несметни количества от все същото.
И ни капка друго.
Мислех портрета на изнемощялото малко пръстче на лявата ти ръка
в музея на най-интимните ми спомени,
но ще репродуцират моят ум и сърцето ми

и не зная къде да те съхраня.

2006