Да живея в Ню Йорк, Мадрид или Сливен,
под закрилата на дървета наистина
и една не кибернетична рекичка,
извън Мрежата и рискованите навигации
във виртуалната близост
с нейния Главен Портал,
за всеки отворен,
меланхоличен и зверски,
без гняв и без обич.

Непроницаем ужас и нощни ясновидства
ведно с прегръдката, забравена
като концепция,
и моето, отхвърлено поради техническа недостатъчност,
раждане.

Да живея
в Ню Йорк, Мадрид или Сливен,
безродна
и гмурната в обичта,

конфигурирайки субективност
и усмивка
в очите на творението
и крайъгълния

камък.

2004