Хиляди и хиляди еолови генератори
в пейзажа на Арагон и навсякъде.
Ограничени пространствено електромагнитни полета
които с всяка своя молекула от метал и цимент
се мислят центъра на един космос.

Сякаш вече маршируват извънземните тук.
И крилете им на вятърни мелници
са клюнове всъщност, кълват картината
и погледа, който я създава.

Любопитно и странно:
сребърни ястреби, неутолими,
над червените, сиви или белезникави ридове
перфорират системно
гръдния кош на Прометей.

Хиляди и хиляди еолови генератори.

Трахеи триклюни
на нашия глад.

За какво?

2006