Дилян Бенев

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ИЗ „ГРЪМОБЛЯСЪЦИ“

 

Дилян Бенев

 

 

     

         Корица на книгата

 

         * Съществува като изчезнал.

 

         * Цедят те, за да те оценят, че си ценен – докато те изцедят.

 

         * За да намериш себе си във времето, моля те – не докарвай до истерия жената в него.

 

         * На всеки връх си под връх, а под всеки връх – върхът!

 

         * Бизнесът със смъртта е без конкуренция.

 

         * Само един слепец може да напише „Изгубеният рай“.

 

         * Стане ли романът на Оруел „1984“ актуален, ще бъде твърде късно.

 

         * Плащат си с нашите пари за техните грехове.

 

         * Всеки ред от хаос има предел – отново да настъпи хаос.

 

         * Постоянно твърди, че има чиста и неопетнена съвест – като рогоносец да я носи.

 

         * Клеопатра се е сношавала с робите си. След което ги е убивала от завист заради славата им.

 

         * Изкуството е като жената. Трябва да му се отдадеш изцяло.

 

         * Той е лишен от индивидуалност. От нищо не е лишен.

 

         * Невъзможно е да го насилват повече. Чувства се мазохист.

 

         * Стилистиката му е блестяща в жаргона си.

 

         * От затвора можеш да избягаш, но от затвора на живота – никога!

 

         * Литературата е памет на безпаметните поколения.

 

         * За да кориш един човек, трябва да го превъзхождаш. Иначе си лумпен!

 

         * Стига си искал! Разбирам много да имаш, а ти нищо нямаш.

 

         * Фалшът в изкуството е тъй фино наложен, че не можеш да го осъдиш.

 

         * Триумфират, умирайки.

 

         * И Сенека да ти е учител, щом си Нерон...

 

         * Жестокостите на миналото са нещо като спаринг-партньор на идващите.

 

         * Незабележимите имат най-много белези, задето не ги забелязват.

 

         * Неразположени са ако не разполагат с нас.

 

         * Ако социалните антиподи имат общи занимания в сферата на духа – те се изравняват.

 

         * Сатирата е гневно отрицание на упадъка в човека.

 

         * Очите на безочието нямат очи.

 

         * Мярката им за ценност в изкуството ги осъжда.

 

         * Как да се наложи в изкуството при толкова много наложени и да не ги изложи.

 

         * Тъй краде, че да не бие на очи. Толкова е акуратен!

 

         * Художественото слово е в опасност. Може да въздейства.

 

         * Над властта на безвластието няма власт.

 

         * Откриват се нови работни места за закриването на нацията.

 

         * От неравновесието на другите винаги са в равновесие.

 

         * Смята се за мастит литератор повече от средата, която го прави такъв, а не че е станал подобен, сам по себе си въпреки нея.

 

         * Като гена им няма никъде и затова са за никъде.

 

         * Варварските народи винаги са имали силен гръб, като алиби за варварството им.

 

         * За мъките от писането не си струва завистта. Но за завистта от него си струва мъката.

 

         * Няма незаменими хора, затова, че има несменяеми.

 

         * От дискриминирането му спрямо друг, най-много печели трети.

 

         * Някои хора живеят за литературата, други да живеят от нея.

 

         * Ако изкуството не беше за избрани хора, нямаше да има толкова случайни в него.

 

         * Не армията прави пълководеца, а той нея.

 

         * Великото е в малкото. Щом голямото в него е невидимо.

 

         * Егоизмът ги обединява, да не са солидарни помежду си.

 

         * Природата е неблагосклонна към сатирика. Много рядко му дава правото да се роди такъв.

 

         * В днешно време е лудост да си писател. Но още по-голяма лудост е да не продължиш да си.

 

         * Най-цивилизованата престъпност е узаконената.

 

         * Лицето на историята е с присадено лице.

 

         * Завистта от някой би се изгубила от съжалението от него.

 

         * Свободен е. Не зависи от себе си.

 

         * Самоубийците в живота са много по-смели от терористите. На тях им идва отвътре.

 

         * Понастоящем светът е плод на най-голямата мистификация откакто се помни.

 

         * Омразата между българите, като обратен знак на еврейската солидарност ги прави пълни господари на унищожението си.

 

         * Владееш ли света, по-завладян си.

 

         * Тези, които си мислят че стоят над нещата, не се и замислят, че нещата не търпят надзиратели.

 

         * Един път да не тръгна срещу себе си и всички са срещу мен.

 

         * Ако спасението не беше в литературата, пo нямаше да има телевизия.

 

         * Ако едно зло се убие в услуга на най-голямото зло – по-добре да е живо.

 

         * Съдбата му на паразит заразява.

 

         * Контролът над света не търпи подялба.

 

         * С телевизията тъй ни влизат в съзнанието, че да ги изместят.

 

         * Месомелачката на живота не подбира жертвите си.

 

         * И най-силната власт си намира своя Распутин.

 

         * Ако делата на престъпниците ги описваха в антология никой нямаше да бъде пренебрегнат.

 

         * Паметната му плоча е най-голямото му прикритие, че не я заслужава.

 

         * Гениален е да се доказва с наглостта си, че хич не е бездарник.

 

         * Избиват се, щото не знаят защо се избиват.

 

         * Между едни корумпирани има брожение, че са ощетени спрямо други.

 

         * Заслужиш ли унищожението си, най-малко те постига.

 

         * Налагат ни чужди ценности като естествени, по пътя на отчуждението ни като хора.

 

         * Природата отреагира с глобално затопляне.

 

         * Демокрацията е вездесъща! Тя съвсем не би допуснала новото глобално мислене да има опозиция.

 

         * Ако пожизнената слава не пречеше на посмъртната, повечето пишещи щяха да се избиват по-малко заради първата.

 

         * Най-малко като паразит сеосъзнава.

 

         * Той е голям оптимист. Вярва в бъдещето на самоубийството.

 

         * Ценността на тези, които подменят ценностите няма цена.

 

         * Не може де не се осланя на бъдещето. Поне му гарантира робството.

 

         * Оставиш ли една жена да се почувства, че е единствена – свършено е с теб!

 

         * Няма кой да я прелъсти. Толкова е прелъстителна.

 

         * Жена ти не струва повече от теб, но ти струва далеч повече.

 

         * Мъжемелачката в нея смила и самата нея.

 

         * Една жена далеч по-рядко отива при един мъж заради самия него – отколкото той заради самата нея. И това е трагедията на мъжа.

 

         * Коварството на грозната жена е много по-локално от това на красивата. От красивата то може да получи и международен престиж.

 

         * Ако една жена се оплаче, че си я изнасилил – толкова си мъж!

 

         * Адът е като еманация на комунизма. Уравниловката в него е най-силна.

 

         * Няма значение кой е на власт. Подлогите са универсални.

 

         * Ако те обърка, че не е сбъркан – ти си сбъркания.

 

         * Все налита на бой – от боя си да умре.

 

         * Контролира се от липсата на самоконтрол.

 

         * Първобитната ера е нащрек. Не ще оцелели от електронната ера.

 

         * От посредственост се дави. Надменността му да изплува.

 

         * За цената си да е себе си, вечно е в дългове.

 

         * За пътя към себе си, рядко е на себе си.

 

         * Героизира се от вероломното си „аз“.

 

         * Политиката в литературата е най-голямата й длъжница.

 

         * Поколението след нас неминуемо ще ни сложи паметна плоча за това, че не сме съществували.

 

         * Дълбокият афоризъм издава и културата на автора – пък бил той и неразбран.

 

         * Сатрапът опровергава същността си като алиби за последващото си людоедство.

 

         * От това, че е човешко да се греши, е далеч по-човешко да се живее от грешките на човека.

 

         * Безболезнената екзекуция – филантропията на палача.

 

         * Често мъжът е заслужил жена си като компенсация, че не я заслужава.

 

         * Дори и малкото време, което ни е останало като земляни, не е гаранция, че няма да го просрочим.

 

         * Всевъзможните измами ясно говорят, че без да измамим сме за никъде.

 

         * Съдбата е непокътната. Не търпи чужда намеса.

 

         * Геният на човека създава робота. Гениално да го измести.

 

         * Величието на Анибал минава през смъртта на Картаген.

 

         * От технизацията – и сатанинското в нас.

 

         * Няма по-голяма несъвеместимост от това, което изглеждат, и това, което са.

 

         * Мракобесието ражда и титани на мисълта. Като изкупление.

 

         * Трагично е да си престъпник. Парите не можеш да си изхарчиш.

 

         * С този си медиен комфорт само дето не са ги канонизирали и за светци. Стожерите не греха!

 

         * Човешкото оцеляване е в реанимация. От самия човек.

 

         * Там където никой не си е на мястото, място не можеш да си намериш.

 

         * Никога няма да ни изстине мястото. Други народи ще го заемат.

 

         * Зад липсата на възход – залогът на геронтокрацията.

 

         * Размириците чертаят вечността.

 

         * Феодализмът на двайсет и първия век дава уроци на средновековния.

 

         * В дяволското в него влиза и богослужението му.

 

         * Някои болници – нечии Голготи.

 

         * За безкрупулността няма сезон.

 

         * Себедоказва се в словоблудство.

 

         * Още като студент животното в човека е вече дипломирано.

 

         * Гаврата с човека няма покой. От човека.

 

         * Дълбочината му на творец може да го завлече и на дъното.

 

         * Самодостатъчен си е в себичността си.

 

         * Злото му към другия го лансира за по-голямо.

 

         * Футболът е опиум за масите. Маси да си останат.

 

         * Недосегаеми сме! Никой не може да ни влезе в положението.

 

         * Гневът от улицата не сваля властта. Подменя я със същата.

 

         * Политиката е инкубатор на манипулатори без лице.

 

         * Светът гори от атентати. Като награда, задето още го има.

 

         * С еднопосочен билет за ада само Бог е над теб.

 

         * За убийството на духовност няма следствие.

 

         * Сатанизацията е вездесъща! Облечена е в бяло.

 

         * Не плюйте по улицата. Много личности са тръгнали от нея.

 

         * От битката между хората и животните плачат.

 

         * Ако някой астероид се сблъска със земята грехът ни го е прицелил.

 

         * Ако народът разруши парламента – основите му остават.

 

         * И психопат да си, щом си депутат…

 

         * Не може да избяга от корена си. Много е азиатски.

 

         * Сарказмът на Волтер удря и по нас.

 

         * Мъртвите души на Гогол днес са по-мъртви от всякога.

 

         * Импресиите на Рембо са несъвместими с неговата младост. Толкова са гениални.

 

         * Емил Чоран така те комплексира с мисълта си, че да се усъмниш, че си писател.

 

         * Безсмъртието не подбира. Можеш и да си Калигула.

 

         * Озвереният вълк е храна за озверения човек.

 

         * Някои диви животни са тъй застрашени от изчезване, че се родеят с нас.

 

         * Тероризмът е върхът на еманципацията на жената.

 

         * Религиозният фанатизъм – майката на злото.

 

         * Голямо е кучето в човека. Куче не може да го опази.

 

         * Компенсират липсата на единици с излишък от нули.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. декември 2016 г.
Публикация в кн. „Гръмоблясъци“, Дилян Бенев, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2016 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]