* Съществува като изчезнал.
* Цедят те, за да те оценят, че си ценен – докато те изцедят.
* За да намериш себе си във времето, моля те – не докарвай до истерия жената в него.
* На всеки връх си под връх, а под всеки връх – върхът!
* Бизнесът със смъртта е без конкуренция.
* Само един слепец може да напише „Изгубеният рай“.
* Стане ли романът на Оруел „1984“ актуален, ще бъде твърде късно.
* Плащат си с нашите пари за техните грехове.
* Всеки ред от хаос има предел – отново да настъпи хаос.
* Постоянно твърди, че има чиста и неопетнена съвест – като рогоносец да я носи.
* Клеопатра се е сношавала с робите си. След което ги е убивала от завист заради славата им.
* Изкуството е като жената. Трябва да му се отдадеш изцяло.
* Той е лишен от индивидуалност. От нищо не е лишен.
* Невъзможно е да го насилват повече. Чувства се мазохист.
* Стилистиката му е блестяща в жаргона си.
* От затвора можеш да избягаш, но от затвора на живота – никога!
* Литературата е памет на безпаметните поколения.
* За да кориш един човек, трябва да го превъзхождаш. Иначе си лумпен!
* Стига си искал! Разбирам много да имаш, а ти нищо нямаш.
* Фалшът в изкуството е тъй фино наложен, че не можеш да го осъдиш.
* Триумфират, умирайки.
* И Сенека да ти е учител, щом си Нерон...
* Жестокостите на миналото са нещо като спаринг-партньор на идващите.
* Незабележимите имат най-много белези, задето не ги забелязват.
* Неразположени са ако не разполагат с нас.
* Ако социалните антиподи имат общи занимания в сферата на духа – те се изравняват.
* Сатирата е гневно отрицание на упадъка в човека.
* Очите на безочието нямат очи.
* Мярката им за ценност в изкуството ги осъжда.
* Как да се наложи в изкуството при толкова много наложени и да не ги изложи.
* Тъй краде, че да не бие на очи. Толкова е акуратен!
* Художественото слово е в опасност. Може да въздейства.
* Над властта на безвластието няма власт.
* Откриват се нови работни места за закриването на нацията.
* От неравновесието на другите винаги са в равновесие.
* Смята се за мастит литератор повече от средата, която го прави такъв, а не че е станал подобен, сам по себе си въпреки нея.
* Като гена им няма никъде и затова са за никъде.
* Варварските народи винаги са имали силен гръб, като алиби за
варварството им.
* За мъките от писането не си струва завистта. Но за завистта от него си струва мъката.
* Няма незаменими хора, затова, че има несменяеми.
* От дискриминирането му спрямо друг, най-много печели трети.
* Някои хора живеят за литературата, други да живеят от нея.
* Ако изкуството не беше за избрани хора, нямаше да има толкова случайни в него.
* Не армията прави пълководеца, а той нея.
* Великото е в малкото. Щом голямото в него е невидимо.
* Егоизмът ги обединява, да не са солидарни помежду си.
* Природата е неблагосклонна към сатирика. Много рядко му дава правото да се роди такъв.
* В днешно време е лудост да си писател. Но още по-голяма лудост е да не продължиш да си.
* Най-цивилизованата престъпност е узаконената.
* Лицето на историята е с присадено лице.
* Завистта от някой би се изгубила от съжалението от него.
* Свободен е. Не зависи от себе си.
* Самоубийците в живота са много по-смели от терористите. На тях им идва отвътре.
* Понастоящем светът е плод на най-голямата мистификация откакто се помни.
* Омразата между българите, като обратен знак на еврейската солидарност ги прави пълни господари на унищожението си.
* Владееш ли света, по-завладян си.
* Тези, които си мислят че стоят над нещата, не се и замислят, че нещата не търпят надзиратели.
* Един път да не тръгна срещу себе си и всички са срещу мен.
* Ако спасението не беше в литературата, пo нямаше да има телевизия.
* Ако едно зло се убие в услуга на най-голямото зло – по-добре да е живо.
* Съдбата му на паразит заразява.
* Контролът над света не търпи подялба.
* С телевизията тъй ни влизат в съзнанието, че да ги изместят.
* Месомелачката на живота не подбира жертвите си.
* И най-силната власт си намира своя Распутин.
* Ако делата на престъпниците ги описваха в антология никой нямаше да бъде пренебрегнат.
* Паметната му плоча е най-голямото му прикритие, че не я заслужава.
* Гениален е да се доказва с наглостта си, че хич не е бездарник.
* Избиват се, щото не знаят защо се избиват.
* Между едни корумпирани има брожение, че са ощетени спрямо други.
* Заслужиш ли унищожението си, най-малко те постига.
* Налагат ни чужди ценности като естествени, по пътя на отчуждението ни като хора.
* Природата отреагира с глобално затопляне.
* Демокрацията е вездесъща! Тя съвсем не би допуснала новото глобално мислене да има опозиция.
* Ако пожизнената слава не пречеше на посмъртната, повечето пишещи щяха да се избиват по-малко заради първата.
* Най-малко като паразит сеосъзнава.
* Той е голям оптимист. Вярва в бъдещето на самоубийството.
* Ценността на тези, които подменят ценностите няма цена.
* Не може де не се осланя на бъдещето. Поне му гарантира робството.
* Оставиш ли една жена да се почувства, че е единствена – свършено е с теб!
* Няма кой да я прелъсти. Толкова е прелъстителна.
* Жена ти не струва повече от теб, но ти струва далеч повече.
* Мъжемелачката в нея смила и самата нея.
* Една жена далеч по-рядко отива при един мъж заради самия него – отколкото той заради самата нея. И това е трагедията на мъжа.
* Коварството на грозната жена е много по-локално от това на красивата. От красивата то може да получи и международен престиж.
* Ако една жена се оплаче, че си я изнасилил – толкова си мъж!
* Адът е като еманация на комунизма. Уравниловката в него е най-силна.
* Няма значение кой е на власт. Подлогите са универсални.
* Ако те обърка, че не е сбъркан – ти си сбъркания.
* Все налита на бой – от боя си да умре.
* Контролира се от липсата на самоконтрол.
* Първобитната ера е нащрек. Не ще оцелели от електронната ера.
* От посредственост се дави. Надменността му да изплува.
* За цената си да е себе си, вечно е в дългове.
* За пътя към себе си, рядко е на себе си.
* Героизира се от вероломното си „аз“.
* Политиката в литературата е най-голямата й длъжница.
* Поколението след нас неминуемо ще ни сложи паметна плоча за това, че не сме съществували.
* Дълбокият афоризъм издава и културата на автора – пък бил той и неразбран.
* Сатрапът опровергава същността си като алиби за последващото си людоедство.
* От това, че е човешко да се греши, е далеч по-човешко да се живее от грешките на човека.
* Безболезнената екзекуция – филантропията на палача.
* Често мъжът е заслужил жена си като компенсация, че не я заслужава.
* Дори и малкото време, което ни е останало като земляни, не е гаранция, че няма да го просрочим.
* Всевъзможните измами ясно говорят, че без да измамим сме за никъде.
* Съдбата е непокътната. Не търпи чужда намеса.
* Геният на човека създава робота. Гениално да го измести.
* Величието на Анибал минава през смъртта на Картаген.
* От технизацията – и сатанинското в нас.
* Няма по-голяма несъвеместимост от това, което изглеждат, и това, което са.
* Мракобесието ражда и титани на мисълта. Като изкупление.
* Трагично е да си престъпник. Парите не можеш да си изхарчиш.
* С този си медиен комфорт само дето не са ги канонизирали и за светци. Стожерите не греха!
* Човешкото оцеляване е в реанимация. От самия човек.
* Там където никой не си е на мястото, място не можеш да си намериш.
* Никога няма да ни изстине мястото. Други народи ще го заемат.
* Зад липсата на възход – залогът на геронтокрацията.
* Размириците чертаят вечността.
* Феодализмът на двайсет и първия век дава уроци на средновековния.
* В дяволското в него влиза и богослужението му.
* Някои болници – нечии Голготи.
* За безкрупулността няма сезон.
* Себедоказва се в словоблудство.
* Още като студент животното в човека е вече дипломирано.
* Гаврата с човека няма покой. От човека.
* Дълбочината му на творец може да го завлече и на дъното.
* Самодостатъчен си е в себичността си.
* Злото му към другия го лансира за по-голямо.
* Футболът е опиум за масите. Маси да си останат.
* Недосегаеми сме! Никой не може да ни влезе в положението.
* Гневът от улицата не сваля властта. Подменя я със същата.
* Политиката е инкубатор на манипулатори без лице.
* Светът гори от атентати. Като награда, задето още го има.
* С еднопосочен билет за ада само Бог е над теб.
* За убийството на духовност няма следствие.
* Сатанизацията е вездесъща! Облечена е в бяло.
* Не плюйте по улицата. Много личности са тръгнали от нея.
* От битката между хората и животните плачат.
* Ако някой астероид се сблъска със земята грехът ни го е прицелил.
* Ако народът разруши парламента – основите му остават.
* И психопат да си, щом си депутат…
* Не може да избяга от корена си. Много е азиатски.
* Сарказмът на Волтер удря и по нас.
* Мъртвите души на Гогол днес са по-мъртви от всякога.
* Импресиите на Рембо са несъвместими с неговата младост. Толкова са гениални.
* Емил Чоран така те комплексира с мисълта си, че да се усъмниш, че си писател.
* Безсмъртието не подбира. Можеш и да си Калигула.
* Озвереният вълк е храна за озверения човек.
* Някои диви животни са тъй застрашени от изчезване, че се родеят с нас.
* Тероризмът е върхът на еманципацията на жената.
* Религиозният фанатизъм – майката на злото.
* Голямо е кучето в човека. Куче не може да го опази.
* Компенсират липсата на единици с излишък от нули.
|