прегракналият хор на диви патици
изтегля нишката на хоризонта
отвъд студеното спокойствие на залеза

след днес разбира се ще бъде утре но не знаеш
размера на очакваната крачка
(а пък и старият мърморко на стената
пак е объркал часовете със минутите)

това което предстои да стане
непременно ще е друго
но трябва непрестанно да оскубваш
израстващата перушина на душата

защо поглеждаш към компаса Богоносецо
не ти ще стигнеш при снега а той при тебе