възможно е
лицето зад стъклото да е моето
защото помня голите дървета в парка
свистенето на гумите заглъхващия смях
и нервното стакато на дъжда
върху перваза

светът е ясно разделен на две
дори да не признавам тази разлика

и само не е ясно от какво расте брадата
щом мястото под миглите е сухо
а сълзите се стичат по прозореца
отвън