понеже не успях да се уловя за името ти и с години
се лутах в тъмните му дебри разтерзаван
от дрезгавата кашлица на вятъра и от унилата
безкрайност на възможните гадания

(терина лу м.б. офелия тамара люсиен ампаро мина
матилда беатриче а.п.керн мария нора фредерике
ленора лесбия - не пенелопа - алма маргарита
лаура жулиета *** флора суламит и тъй нататък)

най-сетне стигнах хижата на тялото ти и навярно
бих спрял завинаги под светлия прозорец
на погледа сред немите стени
на устните косите колената

ако не бе пропял петелът
лакмусът на битието