Не ни напуска слънцето, но пръстите ни вече знаят, че не е за дълго.
Ако оградата е паднала, не ще ни стигне време да я вдигнем.
Така че искаме ли да останем още, трябва да успеем да преглътнем
костта от рибата на сънищата
                            и гръбнака на очакването да прегризем.

Най-важното е да научим азбуката на отсамното,
                                  за да не ни подмамят
горчивите слова на вятъра и твърдото седло на гърбавия облак.
Дори да се развие неусетно грапавата макара на болната ни памет,
каруцата с чергилото на лятото не бива да прехвърля склона.

Едва когато раната ни хване ръб и се обажда рядко само нощем,
ще разберем, че вярното изкуство е не да станем, а да бъдем.
Но някой е откъснал предвидливо точно тази страница.

И затова не сме прочели формулата, по която да отсъдим
какво си мисли онзи, дето се е взрял в самотните пространства
от другата страна и гали машинално дървения парапет на моста.