Последната надежда за спасение
на любовта ни е -
да те отмисля от пейзажа...

Например чрез такова заклинание:

Над тебе никога не е валял
във Шартър
ноемврийски дъжд.
Лъчът на никой Амстердамски залез
не е угасвал
във зениците ти.
Вечерните мелодии на Мюнстер
не вплитат
звуците на твоя глас.
Премръзналите ти ръце не са се грели
от чашката кафе
на Понте Векио...

Душата ми не е била
единствено убежище
за твоите мечти...