единствено погледната от него
(но трябва да е привечер през юли и щурецът
все още само да настройва инструмента си)
градинската ограда не прилича
на трънен плет или предизвикателство

а е спокойната ръка която търпеливо очертава
познатите контури на света прилегнал
в нозете на безкрайната ми самота