О, тази нощ (в която спуканата делва
ще е покрита от капак без дръжка)
ще се примъкнат в двора всички котки,
след тях кварталният пияница, ченгето
(уволнено от служба), Маргарита
(която не е чувала за Фауст) - и аз,
отдавна неспособен да отлепвам
усмихнатата маска от лицето си.

А после ще се довлекат другите.
Ще стане невъзможо да отделям
във въртележката на думите зърната
на смисъла, неясните послания
на погледите, знака на смеха
или на пошлото докосване с коляно.
Мълчанието на звездите ще е равно
на дрезгавия глас на Коко и на трясък
от хвърлена във тъмното бутилка.
И шепотът на трепетликите ше бъде
като от колелата на каруца
върху приведения гръб на калдаръма...
Докато всичко не се смеси с всичко
и не призная всичко за възможно -

дори това, във някой ъгъл на душата
да бъде плач и скърцане със зъби.