Попитате ли ме какво е свободата,
ще трябва да превъртам много дълго
във тромавата мелница на паметта
трохите на забравените образи.

Тя може да е зимна вечер у дома,
когато мама е все още жива
и разговорът ни е за нищо, но е всичко...

Или пък да е утро след нощта,
в която всичко, казано от тебе, мила, беше вярно -
но то не беше истината...

Или да е неутолимият копнеж по нещо,
което никога не може да се случи,
но което кара
душата да посегне към обувките...