Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Вечерен блус

 

Цочо Бояджиев

 

 

свойството на мъглата е да пропуска звуците всичко останало
формите цветовете капката лак върху масата любовта
е в най-добрия случай само трепване на душата
или неопровержимо свидетелство за отсъствието й

 

(отсъствието на онова което боли
е невъзможност да бъде превързаното)

 

затова нека опитаме да възсъздадем света опипом
щом наистина най-високото в него е изваял Грънчарят

 

ето това е кора на дърво това е каменен парапет
(на мост ли?) метална ограда пътека (която води къде?)
хлъзгаво стълбище (трябва да се опрем о стената)
мокро палто на закачалката ръб на скрин излъскана
облегалка на стол (тя отдавна няма памет за ничие
друго докосване) извивка на тяло (което казват е пръст
и в пръстта ще се върне)

 

прозорец до който мълчаливо ще спрем
(ала чак когато бликне кръв изпод ноктите)
и взряни в мъглата без да запалваме лампата
търпеливо ще чакаме думите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Прозорец на север“, Цочо Бояджиев, „Издателско ателие Аб“, С., 2002 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]