мълчание отвсякъде
от нафталинените дрехи в гардероба
от снимките с назъбените краища
(това е ресторант-градина а годината
е петдесет и шеста)
от книгата отворена на страница
седемдесет и трета сиреч никога
недопрелистена докрая между сериала
и лека нощ за внучката която утре
навършва двадесет и две

(и значи девет от безкрайността
без тебе мамо)

мълчание отвсякъде
отвсякъде
от тъмната безбродност зад прозореца
и от затрънените сипеи в душата ми

и слава Богу че поне проскърцва
все същата дъска на пода за да мога
да седна и въздъхна с облекчение
най-сетне съм си у дома