Да я гледаш вътре е тягостно -
с върха на палеца и показалеца
придържа лицето на часовника
и бди за времето -
с извинение.

За да я видиш, обади й се в четвъртък следобед,
попитай я дали е свободна в събота,
покани я да изкачите Черни връх.
Ще каже „не знам“ и „може би“ -
с голямо притеснение,
но ще приеме накрая -
върхът си е Връх.

В събота ще дойде навреме -
с усмивка ще разцепи секундата,
но когато нагоре поемете,
напрегнато ще мълчи -
в началото.

После ще ти поразкаже за себе си,
но повече за болните си родители
и как сега е сезонът на пеперудите.
И докато кретате нагоре,
ще се поспре, ще се огледа в облаците и
няма да гали часовника,
защото това е нейната пътека -
Пътеката На Кукувицата,
която гнезди във времето.