Сутринта станах и за да не бия на очи, когато по-късно щях да изляза на улицата и да се упътя към магазина за канцеларски материали, направих необходимото: минах през тоалетната, измих си ръцете и лицето, облякох се, сресах се, изпих си витамините с чаша морковен сок, измих си зъбите, обух се. Излязох. Върнах се. Взех чадъра и пак излязох.
         На зелено пресякох, разбира се. В противен случай щях да се набия в нечии очи. А защо да рискувам? Не, не тичах поради същата причина, но поради друга не се усмихвах. Все пак поради първата си сдържах сълзите.
         В магазина за канцеларски материали си купих пергел. Платих точно, благодарих и излязох. За какво ми е касова бележка?
         Вкъщи извадих пергела и го пробвах. Убодох си показалеца. Изби капка кръв и се стече. Добре, много добре, помислих си докато я облизвах.
         В оня есенен ранен следобед си сипах чаша горещ чай. Гледах го как изстива и трупах смелост. Натрупах я.
         Взех пергела, потърсих си центъра, забих острието и очертах кръга на моя свят без теб.