Необходими материали: игла, материя, ножици (може нокти и зъби) и конец.
         В основата на тази техника лежи контрастът между светло и тъмно. Затова събери кръпки светъл плат от, да речем, букет горски цветя, спомен за усмивка на приятел, вяра в доброто, птичото чуруликане на зазоряване, абе, от всичко дето те крепи и не ти дава да се гръмнеш - та, от тия кръпки оформи лента дълга около сто и трийсет и широка пет сантиметра, като си оставяш за шев, разбира се. От нея после ще режеш по малко и все повече.
         След това издърпай смачкания тъмен парцал на душата си: съмнения, депресии, клевети, предателства, страх, обиди, укори, знаеш за какво говоря, и изрежи лента със същата дължина и ширина както от светлия плат. Отново по малко и все повече.
         Започвай.
         А. Вземи червен плат. Червен като крещяща любов, например. Или като плащ на тореадор. Може и като съсирена кръв. Изрежи от тоя плат квадратче с размери пет на пет, като си оставиш около шест-седем милиметра за шев. Това квадратче ще бъде в центъра и ще играе ролята на вечен огън или Божествено начало. Всичко ще се върти около него. Обратно на часовниковата стрелка? Защо пък не?
         Б. Над Божественото начало (А), заший със същите размери тъмната кръпка на дяволското у теб. Не се ослушвай, няма смисъл да се преструваш, че не съществува. По-добре си го признай отрано. Е, може и по-късно, но имай предвид, че с времето се удължава. И задълбочава.
         В. Така, сега пак от тъмния плат изрежи по-дълго парче, колкото общата дължина на двете квадратчета, Божественото и дяволското, и го заший от общата им лява страна. То ще бъде лентата на вечното ти съмнение, колебанието между едното и другото, между доброто и злото. Моли се накрая, в самия край, да надделее първото.
         Г. И нека молитвата ти е изпълнена с вяра, светла вяра, която ще режеш, ще късаш със зъби и нокти от сърцето си и ще пришиеш отдолу, към общия край на съмнението и Божественото начало.
         Д. Сега обедини Божественото (А), дяволското (Б) и вярата (Г), като зашиеш отдясно на тях кръпка лъчиста мечта. Може да е разголено розовата мечта за красива любов, неприлично синята звезда на твоя гений или слънчевия копнеж по други светове, важното е само като си помислиш за нея да ти става хубаво. И хич да не ти пука какво ще кажат другите. Мечтата си е твоя. Тя, не майка ти, те е извикала на живот.
         Е. Над танцуващата лъчиста мечта, дяволското и съмнението ще се спусне тъмната лента, изтъкана от хорските предразсъдъци, които от самото начало ще се опитват да ти внушат, че нищо няма да се получи, че само ще си изгубиш времето, че няма смисъл дори да започваш, че днес кожата на лицето ти е бледа и няма да ти стигнат силите, че рискът не печели, а губи и е крайно време да стъпиш с двата крака на земята, а не все да летиш из облаците.
         Ж. Ще се разтрепериш от страх, естествено. Ще те пробият тръпките на отчаянието. И самосъжалението. Нищо добро не ме чака, ще скимтиш, и ще се свиеш в първобитния мрак на пещерата. Отрежи и заший тоя страх към предразсъдъците (Е), съмнението (В) и вярата (Г). Издухай носа. Пийни валериан. Разходи се. Дишай.
         З. Така е по-добре. Отвори широко прозореца, пусни светлината и нахрани гълъбите. Те ще ти отвърнат с напевно гукане. Не се помайвай. Хвани му нишката, вдени я в иглата и заший тоя светъл момент под страха (Ж), вярата (Г) и мечтата (Д).
         И се приготвяй за края, който сигурно ще те връхлети. Бди.
         И. Най-дългото парче, завършващото, трябва да е светло. Наречи го хармония. Може и мир със себе си, обич към семейството, приятелите, към хората изобщо. Всъщност дай му колкото искаш светли имена. Имената са двери. Отваряй без страх. Само гледай да не завършваш на тъмно. "Светлина, повече светлина", както беше казал поетът в предсмъртния си час.

         Готово. Завърши раждането. Следват преражданията.