Дрезгавият глас на Далидá пее paroles, paroles, а Ален Делон, както при първата среща, я умолява за последен път.

Вирджиния Улф ме разхожда из онази haunted house, в която за мой срам съм за първи път.

Спомените – caramels, bonbons et chocolats – се разтапят в устата, а аз мачкам шарените станиолени опаковки и не искам да преглътна.

Отпивам от чая с мляко и доливам гореща вода.

Загриженият млад книжар поглежда иззад касовия апарат. Тревожи се дали се чувствам добре. Дали ще дойда отново.

И какво стана сега? Разплаках се. Просто от нищото, от песен и разказ, от спомен и чай, да не говорим за книжаря. Ей така ще дойде и краят на света – от дългия път на успоредни мигове, пресекли се в сърцата ни.