Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

***

 

Радослав Чичев

 

     

    Човек с бастун
    по тревата
    подпира света.

     

    ***

     

    Калинка на простора
    простира
    черни точки.

     

    ***

     

    Голо момиче
    на плажа
    облак я завива.

     

    ***

     

    Летните сенки
    трептят
    гъделичкат тревата.

     

    ***

     

    Паяжина на пътя
    оплиташ се
    във всички посоки.

     

    ***

     

    Черници на пътя
    оцветяват
    стъпките ти към мен.

     

    ***

     

    Лунно затъмнение
    оглеждам се в огледалото
    от обратната му страна.

     

    ***

     

    Утринна роса
    мирише на билки
    поляната е чай.

     

    ***

     

    Шахматна дъска
    белите фигури спят
    черните бдят.

     

    ***

     

    Мълчание
    на устните ти -
    копче.

     

    ***

     

    Вечерни стълби
    капки дъжд
    обувките пеят.

     

    ***

     

    Камбаните се отразяват
    в тихите сгради
    без звук.

     

    ***

     

    След тъмната библиотека
    слънцето изгаря
    прочетеното.

     

    ***

     

    О, пиянска нощ
    всички небесни тела
    се търкалят.

     

    ***

     

    Един дирижабъл в небето
    с мустаци -
    котка надишана с хелий.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. септември 2011 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]