Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

Дървото на живота

 

Радослав Чичев

 

       

      и се раждат ябълки по клоните ми
      червено ми е като зреят но по-напред ми е зелено
      жужат околоплодно пчели оси и други
      по клоните ми мравки пропълзяват
      към дупките на облак капки носят
      листата са изписани от въшки
      да кацне пиле да се залюлее гъдел да ми стане
      лекичко да потреперя ветрец да ми се стори
      животът по топло множи се жужи се
      във всеки и всичко дървото расте
      от толкова множественост смолата ми гъста е
      до неузнаваемост дъхтя

       

      да ме наберат ги искам
      обрулено добро да сторя
      бузи румени от сладост да издуя
      децата ми да се търкалят по пазарите

       

      по после ако някой се поспре
      нека ме опише в родословност
      преди да ме нарежат във врата
      кога проскърцвам и пропускам
      да спомням си
      да знаят

       

       

       

       

       

       

       

       

       

 

 

Електронна публикация на 20. март 2013 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]