Добър вечер – вечерта е добра.
Ние се покланяхме на килимчето,
и оставахме на Запад

 

- Колко време лети едно килимче?
    - Колкото може да издържи.
- Килимчето има ли крила?
    - Самото то е крило.

В разтворените длани за молитва,
ние поставяхме ориз и орех,
и макар че бяхме тук, нас ни нямаше на Запад.

- Кога дланите се събират?
    - Когато им омръзне да са сами.
- Самотата има ли ръце?
    - Тялото на самотата е безкрайно.

Ние имаме своите вечери, макар и не всяка вечер,
зависи дали доброто иска да е вечер.
Тогава на небето изгрява поляна.

Няма свидетели на стиха.