На Миро Христов

Всичко е добре възпитано.
Подредено.
Опитомено.
Добричко.

Дори пиянството не те отключва.
Запалената ти ръка търси пепелник.
Премерени движения – чиста геометрия.

В наука сме превърнати,
вълната в нас е вързана.

О, прекрасна Симетрия,
гънките на платовете ти търсят отражения,
отражения на люспи от отдавна удавени риби,
риби създаващи рибари,
ловящи себе си със страст,
страст, която не е да засища,
а да гали,
да гали любовта ти,
тя да капе,
да капе капилярно:
кап
кап
кап

Океан.

Търсят се статисти за океана:
трябват ни медузи и рифове.
Който е заинтересован, да се обади на Лодкаря.
Той ще го заведе от другата страна.
Платете му с камъни,
за да са пълни джобовете му,
за да не се катурне лодката му.

От другата страна ще ви посрещнат както подобава,
ще има чубрица и мляко,
душа за всеки да се облече.
Защото гол от другата страна
не ще познаят на какво се правиш,
щука ли си, рак ли, що ли?

Всичко е добре възпитано.
Подредено.
Опитомено.
Добричко.

И така май е по-добре.