Нощта е лека – лека нощ.
Той слагаше нощта на раменете си,
и се отправяше на Юг.

- Колко тежеше тая нощ?
    - Колкото куфар пълен с бели ризи.
- Нощта има ли копчета?
    - Всяко следващо копче я приближава до деня.

Очите под клепачите му никога не спят,
винаги будни показват нула часа.
Този Юг, в който винаги е нула.

 

- Кога очите му почиват?
    - Когато клепачите се шегуват.
- Очите му не са ли много кръгли?
    - Това е изискването към всяко око.

Той носеше нощта, в която спеше тя,
от пътя чаршафите са ветрила.
Леко и прохладно е на вятъра.

Въпрос на едно дете, наблюдаващо стиха отстрани:
ако някой открадне клепачите му,
какво ли ще показват очите му когато спи?