В началото винаги е лесно, леко е
не знаеш да ходиш, да говориш, да слушаш
люлеят те в топли прегръдки, качват те на люлки
измислят ти имена, обличат те в пелена
пеят ти песни, слагат ти лигавник, хранят те.

Дали очакват нещо от теб?

После е малко по-различно, приятно е
можеш да ходиш, залиташ, говориш наивно, чуваш
люлееш се сам, катериш се по дървета с люлки
имаш няколко имена и късаш дрехите си на шега
пееш песни, крещиш химни, злояд си.

Дали очакваш нещо от теб?

Следват неща непредвидени, измислени, досадно е
не ти се ходи, търчи ти се, казваш, разбираш
режеш люлки, стреляш с прашка листата по дървото
имаш името си, не би го заменил, носиш къси дрехи
слушаш песни изпети от някой друг, пушиш първия дим.

Кой би очаквал това от теб?

Всичко си идва на мястото, стабилизирано, ужасно е
стоиш на едно място, пирон, мучиш, не разбираш
нищо като люлка не съществува, дървото е дърво
името ти е безименно, би го заплюл, би се съблякъл
музиката е шум, кашляш последните фасове.

Трябва ли да очаквам нещо от мен?

Достигнал си линия на равенство, неопределено е
движиш се между пространства, просторно е
всичко се люлее със завъртане, дърветата също
казваш се така както пише, преобличаш се редовно
няма музика, отказал си цигарите.

Дали всички са очаквали това от теб?

На края винаги е лесно, леко е
не можеш да ходиш, да говориш, да слушаш
слагат те на люлеещ се стол, люлеят те внуци
не си знаеш името, обличат те в пижама
пеят ти песни, слагат ти лигавник, хранят те.

Разбираш: Понятие като очакване не съществува.