Толкова ги обичам тия огризки от деня,
захвърлени кори от диня в лятното дере,
обелки от време, в което оставям остатъците си.
И сладко гния,
сладко гния.
Джобовете са пълни с акордеони, тромпети, пиана,
те ме карат да си тананикам без да зная,
да бъда струна или чукче.
Да гния сладко,
сладко гния.
Крал с корона от винарки.
Пеперудите ме кацат, червеите са гирлянди.

Една костилка ми е нужна,
първо да я глътна, после да я изплюя.
В тресавището, което е живот.