Петър Денчев

поезия, проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Чен кой е?

 

Петър Денчев

 

Докато:
ти се събличаш, аз се събирам
на едри капки в банята и после
плавно изтичам в канала,
това тъй добре ми напомня
за времето ни в Сайгон.

 

Заради,
мен се събираха капки сладострастие
по азиатските ти слаби бедра
и докато продължаваш
да се събличаш аз от скука
започвам да пречупвам стените
с блясък на опал увиснал на душа.

 

След това,
се събирам на едри капки
на гърдите ти, за да ме изпие
Той -

 

„О колко са красиви зърната ти“
Шепне...
„и тази мокрота ме влудява“ - добавя

 

И
ме изпива без да ме познава,
без името ми да знае,
като роса по гърдите.

 

За нещастие, не съм отровен, а би ми се искало поне мъничко да нагарчах...

 

Сутрин
се разхождаш гола
отново както по времето ни в Сайгон.

 

Той
ти е направил закуска и кафе,
а на кухненската маса
седи
самотна бележка:

 

„Чен кой е?“

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. януари 2007 г.

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]