Апартаментът й е четири етажа
над паметника „Левски” и когато заспивам, от
дясната ми страна ляга „Александър Невски“, а
от лявата – тя. Спя между двете най-хубави гледки
в този мъртъв град, а скелетът
на нощта лежи натрошен в краката ми. Преди да
затворя очи, се обръщам към храм-паметника:
„Независимо колко златни зъба имаш
в устата, не си по-вечен от това.”

върни се | продължи