Анжела Димчева
поезия
Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог
Когато се докосват душите, танцът на устните е излишен.
Когато те боли от отсъствие, представяй си за миг снежните ми пръсти.
Рисувам душата ти по стъкло от кристално очакване.
Луната зъзне прободена. Невъзможно е само възможното.
Прочетете стихотворението на италиански език
Електронна публикация на 06. март 2011 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!