Авторът благодари на Димитър Тановски
за спомоществователството.

Илко Димитров

Субектът поставя екзистенциални въпроси. Дава отговор на
един от тях, като очевидно смята, че отговорите на останалите
въпроси са така свързани с първия, че биват замествани от него.
В самото начало субектът се тревожи от натрупването на проблеми, което
е непосилно. Правилността на този извод се потвърждава от фактическата
констатация в края на сегмента, която по същество обезсмисля поставянето
на каквито и да било въпроси.

Не стига Битието,
не само смисъла или безсмислието на живота,
но и ада - днес и тук,
не е ли много? Как
с товара от месо във черепа оставаме
или липсата на дух е съхранила от разлагане телата ти?
„Наведена глава сабя не я сече“ - но и корона не носи.
Не разбрахме ли накрая, че не тялото ни боледува,
а разума? И че оцелява той,
надмогвайки глада и жаждата
с изящната увереност на бог.
Това да бяхме проумели,
можехме да бъдем силни днес.

Но като в бедствие побягва всеки,
разблъскван от безверие и ужас.

върни се | продължи