На Емилена

Едно

Илко Димитров

Седя върху скалата над зелените и жълти хълмове
като стъпка върху влажен морски пясък,
обливан от солена пяна и преплитащи се водорасли.
Повече от слънчевата светлина сега е тя самата
и около мене няма нищо,
което да не се разтваря в нея
с решителност, доведена до бяло.
            Това е
гордият сезон на летните коледи. Сега предстои
тържественото израждане на земните богове, закачени
по клоните на дърветата или въргалящи се между
буци пръст и цветна листна шума.
            Това е
и страстният сезон на бляскавите августи,
когато падат от смокинов одър небесните тела,
но не остава диря по ливадите, а трепва само въздухът
като след внезапно отворена врата.

върни се | продължи