Хората от селото не могат да обяснят,
но това място, където се събират
като за разходки в неделя привечер
животните на селото (без кравите и прасетата),
и което никой не иска да застрои,
където не можеш просто да отидеш, а се настройваш
като музикален инструмент, по който ще свирят
с невидими пръсти, а само една
голяма наклонена ливада, в чийто център са
стар дъб и забит в подножието му
нисък каменен кръст.