Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

НЕ БЕ ЛЮБОВ,
а докосване до вечността. Откровение на съществото
насочено навътре, ала и дъхаво със миризма всевечна
на вино и безплътни сенки. Бе сякаш
въплъщение на всички мъртви влюбени
и вик на неродените. Обич!
                                     Ти - звездопадна.
Как можеше в сърцето си да съхраниш
и тежката земя и полъха от падаща комета,
смъртта, която ражда и страстта, която умъртвява?
Как можеше
сърцето ти да отразява
                                     непреживяното
наред със настоящето, което отминава вече?
По-истинска и от растяща болка,
с такава горест и с такава жажда ме обзе -
на падащ лист сърцето ми прилича
от светлия ти дъх люляно над земята.
Ти - дива нежност.

 

Не бе любов това
                                     докосване до вечността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]