***

Илко Димитров

НЕБЕТО РАЖДА ГРЪМ.
Стоварва се върху ни
вселенската пощада,
като след изповед текат от нас любов и чистота.
Целувам тялото ти, сякаш,
с кожата си чувствам - Исус възкръсва
и скоро ще изгрее ден.
Не сме родени,
нали не сме родени да доживеем просто до смъртта си?
Сърцата ни са годни да извършат чудо,
във тях без страх и без тъга
предметите и времето ще посадим,
за да берем от своята божествена градина онова,
което сме създали.
                                                   И нищо друго.
Но и всичко! Не ме е страх да бъда жив.
Не чакам смърт, а ново чудо.
Животът ни - това сме ние
и нашите мечти.

Изгрява ден във тебе.

върни се | продължи