На светлина ухаят нежните ти рамене,
обгърнати със плащ обикновен. От пустотата ми,
като от зной, напукани са твойте устни,
но се усмихваш ведро, защото е богато
на упования сърцето ти.
Във мене идваш,
към мене идеш, и се разтваря
въздуха със страстен трепет.
Взряни са в очите ми
очите ти
и твоята ликуваща любов
във мене като вяра оживява.