„Тодор и леля му - магьосница“

Илко Димитров

И така може да бъде -
ни с мъртвите - мъртъв,
ни с живите - жив. Краката
да вършат своята работа, сякаш,
не е отредено за смърт тялото вече,
да пъпли кръвта, да къркорят червата,
да се свива във орех юмрука, в мига,
в който вече е скъсана нишката.
Някъде,
някъде в тялото
вече е скъсана нишката и бавно
края се свлича.
Но смъртта все още докрай не е смърт.
Сега тя съществува наред с кръвта, с детеродните
органи,
с ушите и лимфните възли, тя се развива,
както набожда брада всяка нощ,
подобно храна се приема в тялото,
и методично се смила, дордето прерасне в енергия,
но да разлага.
                                        Смъртта е приета.

Сега,
трупчето да порасте.

върни се | продължи