Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

„Тодор и леля му - магьосница“

 

Илко Димитров

 

 

И така може да бъде -
ни с мъртвите - мъртъв,
ни с живите - жив. Краката
да вършат своята работа, сякаш,
не е отредено за смърт тялото вече,
да пъпли кръвта, да къркорят червата,
да се свива във орех юмрука, в мига,
в който вече е скъсана нишката.
Някъде,
някъде в тялото
вече е скъсана нишката и бавно
края се свлича.
Но смъртта все още докрай не е смърт.
Сега тя съществува наред с кръвта, с детеродните
органи,
с ушите и лимфните възли, тя се развива,
както набожда брада всяка нощ,
подобно храна се приема в тялото,
и методично се смила, дордето прерасне в енергия,
но да разлага.
                                        Смъртта е приета.

 

Сега,
трупчето да порасте.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]