***

Илко Димитров

ТАКА СЕ СТИЧА САМО сълзата на змия.

Отива си живота, сякаш ме е срам,
тъга изпитвам, жаден съм за чистота.
/Отвикнал съм дори от тези думи,
дали ще ги произнеса?/. Животът си отива,
стичам се между живота и пръстта.
Няма ви - десница твърда,
плам върху страните,
забравена отдавна е честта. Няма ви -
екстаз чудесен и мъртвешка сивота,
зъбери победоносни и дъна.
Сърцето бе върлина яка,
с удар само ще го повалиш. Кой
умираше за свойта кръв, кой
бе дал обет и устоя? Няма ви,
разми се всичко без цвят и без следа.
Духът - нима бе в сънищата само,
така натрапчиво излишен днес?
Животът си отива, все едно -
изцяло плът, смъртта отминала е вече,
без болка, без следа.

върни се | продължи