***

Илко Димитров

ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ГРАДА
просяк сив и принц Всичко се люлее сиво
дъжд от смачканите панталони
дъжд от камъните пада Люлее се
и толкова е рано още нощта не идва
тя поглъща всичко
към звънкото небе полита светлата земя
раковините - листа възторжено таят
вселенски звуци Денят е сянката на твойте мисли
от сънищата ти дори извира светлина Все едно е
няма нощ и няма ден някой взема дава някой
къде си кой дъжда по теб се стича
от теб по камъните пада Светът
е някоя от твоите мечти която друга сменя
и така без смърт без дъжд минава времето
и някога дали си бил През града минават
принц и просяк сив

върни се | продължи