***

Илко Димитров

СВЪРШИ ОБРЯДА.
Огнищата, вонящи на месо и козина, угаснаха.
Храстите поеха залитналите към гората самодиви
и стана тихо. Бях сам
с огромен фалос във ръцете.
Ритъмът течеше през очите ми и ме обливаше,
а аз отвръщах с нови тласъци.
Но танцът беше свършил.
Посветените прибираха екстаза на обичайното му
място,
миеха сиянията около устите и очите си, свиваха
ръцете си до положение да ги използват
за труд или за хранене. Някои се извръщаха,
оправяйки си дрехите и хладно
следяха движенията ми.
Несъмнено
изпитваха досада, тъй като бе свършил танца,
а заемах място, вече нужно
за други цели.

върни се | продължи