***

Илко Димитров

ТИ - ГЪРНЕ ЗА ВИНО И ПОМИЯ.
С лице,
с отворени очи между краката на сифилистик,
с отворени очи пред светлите икони,
с отворени очи сред части от очи,
сред изпражнения, размесени с предателства и похот,
полепнал с извинителни лъжи
и оправдани съглашателства,
с отворени очи и вкаменен пред Водопада,
пронизван в черепа от бляскавите пръски
като небесен призив в тихата гора звънтящи,
сатир,
облещен от подземна страст,
облизващ с гъстите си косми
тръпнещи листа и гъвкави кори,
                                    студен и неподвижен
камък
на дъното на тихата гора,
така пределно недостъпен за този шум безумен.
Ти - съд за всяка смес.

върни се | продължи