***

Илко Димитров

ЧОВЕК СЕ РАЖДА тъничък като листо.
Между въздуха и мозъка му сякаш няма разстояние
и върху слънцето направо сърцето му изтласква.
Пораствайки, човек набъбва, овалван в лепкаво тесто
от неузнаваеми причини и последствия.
Той прави опити да се отърси от тестото,
но то залепва там, където се допре, извайвайки
между вещта и тялото му айфелови кулички.
Преди смъртта тестото го поглъща цял
и човека се търкулва като топка
побутвана от други топки или пръстчета.

върни се | продължи