Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

ЧОВЕК СЕ РАЖДА тъничък като листо.
Между въздуха и мозъка му сякаш няма разстояние
и върху слънцето направо сърцето му изтласква.
Пораствайки, човек набъбва, овалван в лепкаво тесто
от неузнаваеми причини и последствия.
Той прави опити да се отърси от тестото,
но то залепва там, където се допре, извайвайки
между вещта и тялото му айфелови кулички.
Преди смъртта тестото го поглъща цял
и човека се търкулва като топка
побутвана от други топки или пръстчета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]