***

Илко Димитров

В ТИШИНАТА НА ЧЕРЕПА слагам
предчувствието и времето.
                                           Какво бе онзи стремеж
да се впусна сред сенките като в свой дом -
сякаш бе подсказало нещо, че те се раздвижват
                                                  разлюлявани от дъха
ми?
Ако има съотвествия, те са зад черепа. Там
ще преживея сетните тласъци, родилния напън.
Зад черепа, където няма изгреви,
но няма и сляпа плът.
В предтишината.

върни се | продължи