Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Вселена по здрач“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

Някой, но съвсем непознат, ме сънува, тъй както
внезапно изпитвам носталгия по,
но наистина, съвсем невиждано море. Представям
си
пясъка с прашен мирис как се изплъзва между пръстите като
сянка
и как главата ми потъва сред водата, в която,
всъщност,
винаги съм живял.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Електронна публикация на 27. септември 2007 г.
Публикация в кн. „Вселена по здрач“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1998 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]