***

Илко Димитров

Някой, но съвсем непознат, ме сънува, тъй както
внезапно изпитвам носталгия по,
но наистина, съвсем невиждано море. Представям
си
пясъка с прашен мирис как се изплъзва между пръстите като
сянка
и как главата ми потъва сред водата, в която,
всъщност,
винаги съм живял.

върни се | продължи