ти идваш от сънищата които не помня

там навярно сме били уловени за ръце

с керемидено-сини пуловери

с буйни клечки в косите

с готовност да упътим всеки с компас от 1973

там навярно съм кимал след всяка твоя дума

съм оставал в мълчание

съм се вглеждал в очите ти

съм те хващал за ръка

съм те целувал по челото

там навярно един до друг тичаме

и никой никого не догонва

там ти цитирам Георги Рупчев

а ти правиш чай

кроя вечер революции

а ти рисуваш портрет

и сме с подпухнали устни

посинели с малко кръв

от толкова много вдишвания

един до друг прошепваме

мслт сщствв: нпрд, нпрд!

върни се | продължи