Ивайло Динев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Среща

 

Ивайло Динев

 

 

       

      тя мълчеше и беше срамежлива

       

      с ръце в джобовете приспиваше

       

      колода от удивителни

       

      проговори едвам я чух

       

      не бе единствена и добре знаеше

       

      че моментът бе единствен

       

      ръката й в ръката ми озова се

       

      гласът до ухото ми пришепна

       

      повторих аз, повтори тя

       

      след време не повярва

       

      думите били измислица

       

      красива си

       

      не, не съм, лъжа е

       

      убеден разтърсих себе си

       

      и останах със тихия й свян

       

      но какъв само беше

       

      проблясъкът в очите неимоверния

       

      ръката и гласът - преплетен сън от анапест

       

      припомних й, припомних пак

       

      прозорливо ме погледна после

       

      каза късчета съмнение

       

      не, не вярвам

       

      и изчезна

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 10. април 2014 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]