читателю
ти може би искаше
да дойдеш на шоуто
понеже то, все едно, продължава и
продължава
и продължава
в паноптикум от действащи лица събития -
така че
там където пристигаш
никога не е там където си мислил че ще пристигнеш
това което започваш да пишеш
никога не е това което си написал
впрочем предположенията колкото и да са предпазливи
обикновено се сгромолясват
а въпросът за маските и актьорите е прекалено комплексен
така че нека просто тръгнем

... по тънкия лед

когато бях малък времето беше виенско колело
от което понякога падах
и се набивах
на тухлите
(бяха най-щастливите падания в живота ми;
пясъкът в очите на детството е в крайна сметка функция от многоцветието
на полетите и паденията)
you know, my psychopatic teachers
wives
and all those little local bullies -
всяко разочарование трае горе-долу пет минути
до следващата въртележка

разбира се, редовните падания оставят отпечатъци но
нека да не задълбаваме
боя се от изводи поуки
и особено от принципи
"Wrong. Do it again!"

мамо
смяташ ли че трябва да пуша
да пия
да спя с непознати и
слабо познати жени
да играя покер
да мастурбирам редовно
да катеря твърде малки или твърде големи препятствия
да живея без работа или работя без живот(™)
и изобщо -
смяташ ли нещо?

самолетът от нюкасъл мамо е горе
после ще кацне
а ми е дотегнало от вида
на търговски пътници и
перспективни пикльовци които
отлитат
може би и аз трябваше

ала все нещо ми липсва за да запълня редицата от тухлички
сещаш се малката колективистична достоевска тухличка
на Всеобщото
мъча се да я открия и затова оставам тук а
на някои въпроси дори и Ти нямаше отговор

чувствам се нов в този град чувствам се странник
с всяко свое събуждане
когато след като си се събудил
продавачката на кафе в магазина те отпрати с лека вечер
разбираш че дневният ти режим е пообъркан
майка ми със сигурност не би одобрила това
другите жени прочее ме одобряват на този етап
това изглежда все пак нещо

поостарях напоследък
поостаря и пепелникът ми
поостаря и брадвата ми
(не я окачих в спалнята а е скрита под леглото
понякога я вадя и си мисля какво бих направил с нея
It would be one of my turns
But my turns are quiet, the others think
they never actually happen)

сега времето е влакове
аз седя в чакалнята но
ги оставям да отминат
когато бях на виенското колело се чудех дали
някой изобщо би искал да не се качи
сега е малко по-различно
оставям ги да ме напуснат

теоретически погледнато
не се нуждая от нищо

казвам им довиждане

ти
който четеш
и по този начин присъстваш активно на шоуто -
моля те
бъди критичен
прегърни песимизма си толкова силно че да го задушиш
но после го прибери в джоба си за всеки случай ти
бъди
приветлив
независимо дали си благоденстващ
аз спазвам този модел на поведение и хората оставащи на тази гара
често ми се усмихват в отговор

... само да имаше някой там

щеше да прочете черната ми книжка
благодарение на моята удивителна наблюдателност за дреболии
откривам че никотинът по пръстите ми отдавна е престанал да ме безпокои
наблюдавам и квалифицирам с негативна конотация
предоставените ми възможности
само да имаше на кого да се обадя
щях да му разкажа
за липсващата тухличка

всъщност хората си спомнят вера лин
проблемът не е в нея а -
с извинение че се повтарям -
в тухличката

не успявам да установя контакт и затова
паля последната си цигара
преходът между минало и бъдеще не би трябвало да е толкова сложен -
ако дочакам
подходящия влак
той ще ме закара у дома на гарата
на перона
с цветя ще ме посрещнат

агресията е винаги излишна бъди Удобно Вцепенен
или пък Глух за нея
когато бях малък майка ми не разрешаваше да гледам мишки а сега
плъховете ме захапват

(но както казах, шоуто няма край)

....

стената също