Вратите със снимки...

Екатерина Карабашева

Това е едно много изгубено село.
То няма по какво друго да се ориентира,
то няма други ориентири
освен изгрева
и залеза.

Когато слънцето изгрее,
те вече са станали,
вече са се облекли,
вече са се оправили
и излизат навън.
Понякога отиват до пощата.
Но поща няма.
Понякога отиват до пивницата.
Но тя не работи.
Понякога отиват до църквата.
Но тя е заключена.

Тогава чакат залеза.

Когато дойде залезът,
те стават от пейките,
тръгват по разбитите улици,
подпират се на бастуните си
и се прибират вкъщи.
Понякога кучетата ги лаят,
понякога трудно намират ключовете в джобовете си,
но винаги отварят с тъга вратите със снимки на покойните им жени.