А. Харесва ми бе... Има ли нещо лошо?
Б. Казал ли съм нещо?...! А?
А. Много ми харесва...
Б. Ами не знам какво може да се направи в този случай...
А. И аз...
Б. Обади й се...
А. И после какво?
Б. Кажи й всичко, каквото си мислиш. Кажи й, че много ти става от нея. Влизай й остро. К`во ще се...
А. Ще ми се изсмее... Ще ми затвори телефона.
Б. Поне опитай, може пък... да...
А. Ще ми се изсмее, сигурен съм...

Пауза.

Б. Чакай сега спокойно да анализираме ситуацията. Само се успокой.
А. Сигурно на ден й се обаждат стотици...
Б. Ами измисли нещо по-така...
А. Мисля, ама не мога... Да не мислиш, че е толкова просто. Мисля.
Б. За първи път чувам някой да се е влюбил в устните на жена. Не в коленете, не в очите, не в задника и...
А. И аз не бях чувал, ама... се случи. И то с мен.

Пауза.

А. Много е тъпо...
Б. Тъпо е, вярно, че е тъпо... Абе защо не й напишеш едно писмо? А?
А. И какво да й пиша?
Б. Писмо...
А. Глупости!
Б. Какво лошо има да й напишеш писмо.
А. Кой в днешно време пише писма?
Б. Да знаеш, че мадамите много си падат по писма...
А. Ти си бил много романтичен...
Б. Ами романтичен съм.
А. Много не ти личи!
Б. Сега ще взема един лист.
А. Писмо, стига бе, ще станем за...
Б. Слушай сега. (Отива на леглото, взима лист и химикал и започва да пише. А. също сяда на своето легло.) „Мила госпожице, аз съм един ваш фен.”
А. Почитател.
Б. Добре, почитател. Ти го пишеш. „От много години следя прогнозата за времето единствено по вашия канал. Всяка вечер точно в двайсет и два и двайсет и седем заставам пред телевизора. От малък харесвам прогнозите.” Така добре ли е... Кажи, добре ли започвам?
А. Горе-долу...
Б. Значи... „От много малък харесвам метеорологичната прогноза. Другите деца гледаха филми, а аз само това. Само това...” Нали е супер така... А... (Пауза.) „Може би защото си мечтаех да обиколя света, нали ме разбирате, и заради това.” Нали е добре! (Пауза.)
А. Нов ред.
Б. Добре. „Обаче знаете ли кое е най-важното? Когато кажете леки превалявания, само когато кажете леки превалявания и усещам една голяма топка в корема си. Една голяма футболна топка в корема си... Тази топка в корема ми я дължа на вашите устни всъщност. На нищо друго.” Нали се получава. А?
А. Нов ред.
Б. Добре. „Знам, че днес никой не пише писма, знам, че е адски старомодно, но иначе не знам как да изразя... (Пауза.) Всъщност исках да ви кажа, че вашите устни ми напомнят за един много важен миг от моя живот. През хиляда деветстотин седемдесет и трета, на трети април, в седемнайсет и четирийсет и пет Йохан Кройф – великият Йохан Кройф, след като получи една топка от Неескенс, леко напредна, направи лъжливо движение, че ще подаде на Руди Крол, а всъщонст тръгна между Бекенбауер и Шварценберг. А Брайтнер в този миг почти се качи на гърба му. Защитата си помисли, че ще влезе в наказателното поле. Кройф отново се обърна. Видя на отстрещния фланг бягащия Руди Крол и с копринен пас от четирийсет и три метра сложи топката в краката му. Никога през живота си не съм изпитвал по-голяма възбуда, удоволствие, ако искате – любопитство към света от тогава. В тази секунда, в която топката летеше четирийсет и три метра, аз наистина се почувствах щастлив и възможен за целия свят...”
А. Ще ми се смее...
Б. Няма. Малко трябва да бъдеш и поет в този живот, мамка му... (Пауза.) „Мила госпожице, точно преди три години в една ваша прогноза вие споменахте, че на следващия ден ще има леки превалявания. Никога няма да забравя движението, дриблирането на устните ви...”
А. Това с дриблирането не е ли малко...!?
Б. Добре, чакай да помисля. (Пауза.) Много си е хубаво – дриблирането на устните ви. „Когато го казвахте, когато го споделяхте пред народа ни.”
А. Това с народа направо го махни...
Б. Какво му е... (Пауза.) Добре, добре... „Когато го споделяхте пред зрителите. Само вашите устни и онзи премерен параболичен пас в небето на великия Йохан Кройф от четирийсет и три метра ми дават сили да живея днес, да изживея остатъка от дните си... Затова си позволявам да ви драсна тези няколко реда. Знам, че получавате стотици, хиляди писма... Но тайно се надявам да прочетете и моето.”

Пауза.

А. Тя дали знае кой е Кройф?
Б. Е, как няма да знае кой е Кройф... Мислиш, че може да не знае кой е Кройф...
А. Само си разсъждавам.
Б. Само ми кажи, нормално ли е някой човек да не знае кой е Кройф? Йохан Кройф. Нормално ли е? Ако не знае кой е Кройф, не ти трябва... Просто не ти трябва. Все едно да не знаеш кой е... (Пауза.) Не, не ти трябва...
А. А може пък да не знае. И тогава цялото писмо отива на вятъра...
Б. Виж, аз просто това не го смятам за нормално. За теб може да е нормално, за мен си е престъпление. Не престъпление, това си е направо повече от престъпление.
А. Виж какво, и аз не го смятам за нормално, но може да не знае...

Дълга пауза.

Б. става и отива отново до прозореца на стаята си.

Б. Ако облаците останат такива прозрачни, може и да се размине.

А. става и отива до прозореца на стаята си.

А. Дано.
Б. Нека да има облаци, само слънце да няма...
А. Така е най-добре - да не вали, да има облаци и никакво слънце...
Б. Чак пък такъв късмет.

Пауза.

А. Виж листата. А!? Не е ли красиво?! Само ми кажи – не е ли красиво? А? Гледай, гледай само каква траектория описват. А... Гледай го, гледай го това. Това си е кеф.
Б. Красиво си е. Как да не е, мамка му...
А. Ама ти представяш ли си...
Б. Какво...
А. Ами...
Б. Да не би... Недей сега, моля те, недей сега.
А. Точно към осемдесет и деветата минута...
Б. Недей, че направо настръхвам...
А. А...
Б. Само се обръща... Онзи без туй е излязъл напред...
А. Недей, недей сега.
Б. Не, не първо я поема добре с гърди... Спира я меко...
А. Да де, ама първо е получил пас от около четирийсет-четирийсет и пет метра, параболичен пас...
Б. Да, точно така. С отмерен външен фалц...
А. Много добре я спира с гърди... Точно в осемдесет и деветата минута...
Б. И?...
А. Ама само представяш ли си...
Б. Ей сега да ме видиш отнякъде – целият съм настръхнал...
А. Ама само представяш ли си!?

Двамата затварят телефоните.

А. и Б. са в заведение. А. и Б. стоят прави и пият – бира, вода или чай.

Б. Да вкараме гол до трейсетата минута – и после да ги приспим.
А. Ама не е лесно. Видя какво стана миналия път.
Б. Изобщо не беше виновен. Казвам ти, всичко беше заради слънцето...
А. Не може само слънцето да ти е виновно за всичко...
Б. Ти нали помниш какво слънце беше... И право в очите. Напълни му очите.
А. Каквото и да ми говориш – да ти вкарат от трийсет и девет метра си е чисто престъпление...
Б. Че си е престъпление, си е престъпление.
А. Пласирането, пласирането му е лошо... Не му е виновно слънцето. Ако не е слънцето, нещо друго.
Б. Само като се сетя. Да ги водиш с толкова много. И след това слънцето му било виновно... Прави си.
А. От три години само за пласирането му си говорим. Само за това...
Б. Знам...
А. Все нещо му пречи да се пласира. Ако не е слънцето, дъгата... ако не е дъгата... Ама аз си имам и други проблеми. Кажи, не е ли така? Може ли само за това пласиране. И докога...
Б. Еба ти живота.
А. Ами да му обяснят как да се пласира. Ако трябва, аз да сляза да му обясня.
Б. Някой ще те чуе... Има си треньори за това. Ти ще му обясняваш.
А. Защо пък да не ме чуе... И да не ме чуе, аз ще си обясня.
Б. За да се пласираш, трябва да мислиш, мамка му...
А. Точно така е. Абсолютно си прав. От тук се започва. От никъде другаде. Първо трябва да прецениш ситуацията. Кои футболисти са в големия пеналт. От коя страна е центрирането. С кой крак центрира. С горната част на ходилото ли центрира. Да усети това центриране дали ще промени ъгъла. После да прецениш скоростта на топката, която идва към теб. И накрая атмосферното налягане. К`во толкова... Толкова ли много искам от него, толкова ли много.
Б. Преди всичко да разбереш, да усетиш дали е в твоя обсег. Ако топката не е в твоя обсег, по-добре да си седиш в рамката на вратата.
А. Ама всичко това трябва да ти мине първо през главата. През гънките на мозъка. Разбираш ли бе, не искам да ми хваща дузпи, искам да се пласира правилно. Това просто успокоява цялата игра на отбора. Ако не се пласира правилно, цялата тактическа постройка рухва. Пласирането е солта и пиперът. Всичко е пласирането.
Б. Може и да си прав.
А. Не прав, а съм абсолютно прав.
Б. Абе само това да беше проблемът...
А. Виж какво, сигурно има много други проблеми, но това с пласирането вече започва да ме притиска. Души ме, нали разбираш. Задушава ме. И като спя, и като ям. От три години е така. Нито от вчера, нито от онзи ден. И после защо ми е нарушен сънят. Е, как няма да бъде нарушен. Кажи ми как няма да бъде нарушен.
Б. Чакай бе, защо ми крещиш? Аз ли съм виновен, че не може да се пласира? Аз ли съм виновен? Само искам това да ми кажеш. Какво си ми се разкрещял. Да не мислиш, че на мен ми е много хубаво, че не може да се пласира. Много ли ми е приятно. Кажи, а... Мислиш ли, че мен не ме стяга. Че нямам бодежи ей тук (показва областта около сърцето). Защото ти какво си мислиш, че аз нямам никакви проблеми... Така ли...
А. Аз не ти крещя, споделям ти... Просто ти споделям.
Б. Ти не споделяш, а крещиш... Все едно на мен ми е много приятно. Ти така говориш, че на мен ми е много приятно, че не може да се пласира. Ей затова се нервя. Кой няма проблеми. Само ти имаш проблеми.
А. Виж какво, аз ти споделям. Споделям ти.
Б. Той може да е гола вода в пласирането, обаче от близко всичко хваща. Хваща невероятни топки. Много малко са тези като него. Да знаеш. Защо не се сетиш за онова воле преди три седмици. От два метра. Защо не се сетиш за него. Не ти ли минава през главата. Нали си голям теоретик.
А. Защо говориш глупости. Нали знаеш, че ако не може да се пласира – останалото е без никакво значение. По-важно от пласирането няма. И да има не е измислено. Спасил бил волето от два метра... Един вратар ако не може да се пласира, се губи синхронът на целия отбор. Всички линии се разместват. Абе това си е гибел бе, пълна гибел за отбора. Може да имаш най-доброто нападение, фантастични халфове, бек-халфовете ти да са световни, ама ако не може да се пласира, всичко отива на вятъра. Особено ако ония играят основно на центрирания. А те като го разберат, само изсипват, изсипват, изсипват топката вътре. И той като увисне два пъти, и за какво беше всичко. Само ми кажи за какво беше всичко. А...? Що мълчиш? За какво са всичките нерви, а... За какво един нормален сън не мога да направя като другите хора. Да станеш и да си кажеш, вчера какви сънища сънувах – приятни, красиви, нормални. А аз покрай това пласиране само кошмари. Кошмар до кошмар. Червеи сънувам бе...
Б. Абе тогава слънцето му напълни очите. Как да не увисне... Той просто не можа да я види. На какъв език да ти го кажа?
А. Ама защо само на него слънцето му пълни очите? А...! Защо само на него? На другите как не им го пълни, а само на него...
Б. Говоря ти, обяснявам ти. И нищо.
А. Иначе има рефлекс. За рефлекса му нищо не мога да кажа. Понякога, вярно, изкарва невероятни топки. Ей например миналия път като изкара онази алапиола в шейсет и седмата минута... Нали помниш...
Б. Добре де, айде да не се караме сега.
А. Ти винаги започваш. Стане ли дума за пласирането, и започваш.
Б. ...
А. Ти започна, ти винаги започваш...
Б. ...
А. Ама дразня се...
Б. ...
А. Добре де, аз само ти споделях...
Б. И преса, непрекъсната преса. Още в тяхното наказателно поле. Трябва да се научат. Нищо друго не им остава. Преса и това е. До дупка. И да видиш после.
А. Стига с тази преса. Преса. Заради тази преса – всичко се загуби. Нито пасът е пас, нито голът е гол. Преса.
Б. Преса, преса, преса до дупка…
А. Стига с тая преса, бе. Какво пречи да се разтяга играта от единия до другия край... Ей така от 45 метра с външния фалц…нещо ще попречи ли. Кажи ми.
Б. Нищо няма да попречи, но какво от това. И какво като ти я пусне с външен фалц от 43 метра. Това какво променя. Нещо променя ли.!?
А. Как да не променя. Всичко променя... От колко време го чакам този пас. Да го видя. Ей тук на нашия стадион. Ми аз това чакам. Друго не чакам… Друго не ми трябва. Абсолютно нищо друго не ми трябва.

Пауза.

А. Така е, защото не четеш. По цял ден се занимаваш със зоновото покритие. Ако мислиш, че някой се интересува от твоето мнение. Ми то дори сериозна литература няма за зановото покритие. И само като чуя за зоново покритие. Абе правя депресия, бе. Депресия правя.
Б. Аз ли не чета. Ти поне си ме виждал в библиотеката. Ако беше някой друг, разбирам. Но ти поне ти си ме виждал. И по-добре да чета за зоновото покритие отколкото да гледам прогнозата. Поне нещо научавам, мамка му. Обогатявам се. Ама не е ли така…!?
А. Още веднъж да кажеш за прогнозата и край…
Б. Само преса! Добра физическа подготовка. Бягане по целия терен. Зоново покритие. Отзад линия. Хубава права линия. Изкуствени засади. И преса! Изкуствена засада след изкуствена засада. И преса!
Преса! Преса, преса, преса, преса... преса, преса, до полудяване преса… Преса… Преса... Преса...

Пауза.

А. Какво има?
Б. …
А. Кажи, бе…
Б. Уволниха ме от оркестъра
А. И теб ли, бе?
Б. Така се случи…
А. Ама... от оркестъра…
Б. Вчера
А. И сега…
Б. Ми нищо…кво сега…
А. Онзи нещастник ли? Онзи боклук диригента ли… Като си боклук - то е за цял живот. Не можеш в понеделник да бъдеш боклук, а в сряда да не си…
Б. Майната му…
А. А обоя взеха ли ти го…
Б. Върнах го.
А. Боклук.
Б. Майната му.
А. Как майната му… какво ще правиш сега…
Б. Майната му…
А. Ама не е майната му… Нещо трябва да се измисли, бе…
Б. Нищо не може да се измисли… Нищо!

На В. видимо му прилошава.

А. Глей го сега… Държиш се като оня съдия. Точно като него се държиш…
Все нещо трябва да се измисли.
Б. Сега на съдии ли ще се обиждаме… Знаеш колко мразя съдиите.
А. Мразиш ги, обаче говориш като тях... Същия си…
Б. Защо ме нервиш сега, кажи ми.
А. Ма ти какво си мислиш. Че аз ги мразя по-малко от теб. Ти си голям романтик… Ако ти кажа, че предимно сънувам съдии. И то странични. Особено, когато имаме мач. Особено предната вечер. Такива сънища. Няма жени, няма нищо. Само странични съдии… И ако знаеш какви гадости им правя… Нареждам всички съдии долу на терена и ги питам: в кой ден и по-точно в кой час е стартирала първата антиспин кампания? А? Но искам абсолютно точен отговор до минута! Няма хън, няма мън!
Б. И какво?
А. Ако ми отговорят.
А. Ама отговарят ли ти. Ти си ебати човека.
Б. Ако някой ми отговори, получава право на втори въпрос: Кога се е вдъхновил Стравински, искам точен ден от седмицата, точната минута, за да напише “Симфония в три движения”! Какво ще кажеш? А? Не е ли много яко?
Б. Ама и на това ли ти отговарят, бе. Ти направо ги връщаш в образованието, бе...
А. Да кажем, че ми отговорят, знаеш ли с какъв въпрос ги финитрам. “Ако имаме циклон от Север - коя растителност ще бъде най-много засегната през близките три дена!? в Беларус…картофи, череши или ечемик…

Пауза.

Б. Ебати въпроса…
А. Ако не ми отговорят на този въпрос, а то на този въпрос отговор няма, ги карам да ми свирят “Симфония в три движения” със съдийските свирки. Един път в бемол, след това в диез, и обратно. Един път в бемол, после в диез и обратно... И едновременно с това да бягат 60 обиколки на стадиона. И никакво подкрепяне с вода или каквото и да е друго безалкохолно. Аз ги гледам качен на горната греда... Видя ли някой да пие вода – още 60 обиколки. Но този път вече ги карам освен да свирят, да подскачат с въженце и едновременно да въртят две съдийски флагчета като вятърни мелници.
Б. И те бягат ли?
А. Бягат не, ами бягат… Бягат, свирят и въртят…
Б. Много модерни сънища, бе… Как ти минава, бе...

Пауза.

А. Ма кажи ми какъв човек трябва да си, за да станеш страничен съдия. Ей това не мога да го разбера…
Б. И аз това се чудя...!
А. Какъв човек трябва да си, за да станеш страничен съдия...!? Как може изобщо да ти мине през главата.
Б. И аз това се чудя...!? Ебати хората… Ама на, минава им.

Пауза.

А. Минава им. Още колко време остана.
Б. Почти не остана…Тия облаци изобщо не се махат.
А. Ама са прозрачни и май ще се размине.
Б. Вчера, малко преди да се стъмни, едно гълъбче кацна на прозореца.
А. Нахрани ли го…
Б. Нахраних го… цял хляб му дадох.
А. Дано да е за късмет...
А. Дано днес да ги подреди правилно. Пък каквото стане.
Б. И аз това си викам.
А. По-добре да играем с един нападател и да подсили халфовата линия.
Б. Мислиш ли.
А. Ми да, по-дефанзивно. И само на контри. Така по може да стане.
Б. Не ми се вярва. Ще пусне двама отпред.
А. Само да не се панират.
Б. Ей това е истината. Не се ли панират, ще ги бием.
А. Колко време остана.
Б. Не остана.
А. Като гледам няма да вали.
Б. Размина се.
А. Ама то съвсем се изчисти.
Б. Вятърът ги отвя.
А. Да, бе…
Б. Само да не пекне…
А. Не ми се вярва…
Б. Виж ги тия листа мамка му, красота… Ебати.
А. Танцуват. Танцуват.
Б. Целият кеф е в тях… Ще ги бием.
А. И всичките са толкова различни. Полетът им е различен.
Валс в небето.

Пауза.

Б. Ама ти представяш ли си…
А. Стига бе, това си е …
Б. Няма такъв кеф да знаеш…
А. Недей, недей сега…
Б. Да я укроти хубаво…
А. Оня да е излязъл два, два метра и половина пред рамката. Не повече.
Б. Да, повече звучи несериозно.
А. Знаеш ли какво може и малко слънце да му е влязло в очите.
Б. Ей това е приказка.
А. Нали…
Б. Не, не без слънце.
А. Добре, добре прав си, малко е сладникаво.
Б. Дори вратарчето е леко усмихнато.
А. Много леко. Само му се загатва усмивката.
Б. И.
А. И.
Б. Ебати кефа…
А. Ебати кефа.
Б. Недей, недей, че целият настръхвам.

Двамата стоят на седалки фронтално срещу публиката. Седалките трябва да са абсолютно идентични като тези на футболен стадион. Тази сцена предразполага към различни режисьорски импровизации, интерпратации.

Б. Ама добре започват бе...
А. Само да не се панират…
Б. Добре, добре започват…
А. Само да не се панират…
А. А, така укроти я… Спокойно, спокойно… Огледай се.
Б. Добре, добре… А така… добре започват...
А. Недей, моля ти се.

Пауза.

А. Добре, добре... А така… А бе не му…
Б. Гледай как му скача в краката…
А. Контузи го… Ренде…
Б. Глей го бе, дори картон не му дава... Тъпак...
А. Все такива ги пращат...
Б. А така, укроти я… Върни сега назад... А така...
А. Много ни натискат бе…
Б. Трябва да ги пресираме още от средата...
А. Дали ще издържат…
Б. Не го лъжи, а подавай бе... Ей, не се научи бе...
А. Виж бе, двама са свободни и го лъже… Защо бе, защо...
Б. А така, корнер...!
А. Сега да не центрира вътре, по-добре някъде в малкия пеналт…
Б. Добре, добре…
А и Б. Ейййй `начи…
А. Не можа ли малко по-точно да я…
Б. Защото не мисли…
А. Спокойно, спокойно…

Пауза.

А. Тоя какво свири пак…
Б. И аз не мога да разбера…
А. Какво свири тоя бе…
Б. Ами не мога да разбера…
А. Леле и картон му дава…
Б. Ама какво ти е направил бе…
А. Сигурно го е напсувал…
Б. Ами ще го напсува, то издържа ли се…

Пауза.

А и Б. Ейййййййййй.
А. Добре, добре, много добре… Вляво… Точно така, така, точно така...
А и Б. Добре, добре, добре... Гол... Ейййййй...
Б. Половин метър, мамка му…
А. Този път хубаво го изработиха. Малко късмет, много малко късмет...
Б. Трябваше само да я чукне, без да се засилва.

Пауза.

А. Не го дръж за фланелката. Виж как го държи и тоя не свири.
Б. Видя го…
А. Няма ли да му дадеш картон.
Б. Това си е чист картон. Хващане отзад за фланелката.
А. По всички закони си е картон.
Б. Кажи ми сега това не е ли престъпление. Кажи ми, моля те, кажи ми не е ли престъпление..
А. Как да не е, как да не е...
Б. Престъпник… Ще ти пръсна топките, ей...
А. Престъпник, не ами... боклук.
Б. Мастия!
А. Мастия, не ами... боклук!

Пауза.

А. Пусни му я с петичка де...
Б. Щя я пусне с петичка. Ще я пусне с петичка, когато аз стана.
А. Разтегли, а така. Още, още.
А и Б. Идва…
Б. Няма да стане така. С тези центрирания нищо няма да стане.
А. Трябват повече удари. Шутове отдалече. Само така ще стане. Шутове отдалеч. Отдалеч.
Б. Леле, гледай тоя как ни минава. Ритай го отзад.
А. Ритни го… Хвани го за фланелката... Натиснаха ни.
Б. Аз ти казах. Казах ти, че така ще стане. Колко положения изтървахме. Два чисти гола. Ей така като изтърваваме...
А. Трябват повече удари. Удари. Удари… Разгръщай, разгръщай…
Б. Много добре, виж отстрани, че е сам. Точно така…
А и Б. Добре, много добре… Оп, оп, оп… Дузпа... Дузпа...
Б. Ма какво му стана на тоя…
А. Ама не я ли свири…

Дълга пауза.

Б. Ама
А. Ама...

Дълга пауза.

Б. Що ми произвеждаш гастрити бе, боклук…
А. От стадиона няма да излезеш.
Б. По-чиста дузпа ти виждал ли си. Само ми кажи по-чиста дузпа от тази виждал ли си. Явно спъване отзад…
А. Ама страничният е виновен. Той го видя и не вдигна.
Б. Само ми кажи по-чиста дузпа виждал ли си. Само ми кажи…
А. Боклук. Това е и червен картон.
Б. Абсолютно, чиста дузпа с червен картон.
А. Боклук. Винаги на нашия стадион най-големите нещастници пращат…

Пауза.

Б. А ти ще им пускаш Стравински. Ще ти пръсна топките с гранатомед, да знаеш.
А. Цяла вечер ще правиш обиколки на стадиона. Цяла вечер.
Б. Чиста дузпа с червен картон. Във всички учебници го пише.
А. Ама те не четат бе.
Б. Цялата седмица ми разби. Цялата седмица ми отиде…

Пауза.

Б. Не го пускай да влезе вътре. Не го пускай бе. Вземи му скалпа. А така, а така…
А. Точно така...
Б. Айде ставай, ставай.
А. А бе дай му картон за симулация. Абе не гледаш ли, че се прави на депресирана флейтистка…
Б. А така…
А. Айде сега бърза контра… Бързо, бързо, разгръщай, разгръщай...
Б. Смени посоката. Добре… Бързо докато не са се върнали.
А и Б. Каква засада бе...
Б. Ама каква засада бе. Не гледа ли, че този го е покрил поне с един метър.

Пауза.

А. А така, много добре. Мек пас. Точно така.
Б. Смени посоката, точно така…
А. А така…
Б. Точно така.
А. А така…
Б. Точно така…
А. Видя ли сега какво стана...
Б. Фаулирай го, фаулирай го, наточи му секирата отзад... Точно така…
А. Какво…
Б. Какво, какво не виждаш ли…
А. Дузпа ли е това…
Б. Не виждаш ли…
А. Майчице.

Пауза.

Б. Ще я спаси…
А. Не вярвам…
Б. Ще я спаси…
А. Не вярвам…
Б. Ще я спаси...
А. Не вярвам…

Пауза.

А. Само да усети ъгъла.
Б. Дано…
А. Само да го усети…
Б. Дано…
А. Колко дузпи е спасявал...
Б. Така е…

Дълга пауза.

А. (Радост само с жестове.)
Б. (Радост само с жестове.)

Пауза.

Б. Още не мога да повярвам..
А. И аз…
Б. Еба ти кефа…
А. Казах ли ти…
Б. Еба ти кефа…
А. Казах ли ти…
Б. Ебати кефа…

Пауза.

Б. Изтегляй се напред… Преса… Преса …
А. А така...
Б. Не се влачи като мърда, гони топката бе…
А. Добре, добре…
Б. Какво му е добре. Само я меши. Подавай. Виж го сега бе. Не е истина. Трима човека свободни, а той лъже.
А. Направо да го изкарва. Сменяй го. За какво го държиш.
Б. Много добре. Вляво.
А. Вземи му страха.
Б. Ама точно така бе…
А. Разгръщай. Спокойно, спокойно…Сам си. А така.
Б. Стреляй бе...
А. Виж го бе, виж го. Има пространство. За какво подава сега…
Б. Добре…
А. Добре…
А и Б. Фал...
А. А сега да ви видя…
Б. Малко е далеч…
А. Добре е…
Б. Абе, далече е…
А. Каква е тази стена на три метра… А…
Б. Дръж, дръж ме за ръката. Че този път ще сляза долу. Три метра стена.
Боклук.
А. Абе няма да биете докато не отидат на девет метра и 15 сантиметра.
Б. Да им даде два картона и да видиш как ще се дръпнат…

Пауза.

А. Точно така. А сега да видим на три метра ли ще ми стоите.

Пауза.

Б. Само да не правят някакво заучено. Направо вътре и това е…
А. Малко е далеч.
Б. Добре е. Добре е.

Пауза.

А и Б. Ейййййййййййй
А. Пет сантиметра.
Б. Малко повече я фалцира.
А. Виж, че вратарят стоеше като парализиран.
Б. Хубаво прехвърли стената, обаче…
А. Не мръдна…
Б. Ебати гадния късмет…
А. Никакъв късмет...
Б. Да вземе да опита само на контра… А, кво ще кажеш…
А. Вече се обърках... Не ни върви. Просто не ни върви...
Б. Цялата халфова линия е за смяна…
А. Е, кой да пусне…
Б. Който иска да пусне… Глей, че нищо не играят…
А. Няма кой…
Б. Пак ни скъсаха нервите, мамка му…
А. Следващия път изобщо няма да им дойда…

Пауза.

Б. Колко време остава…
А. Една–две минути…
Б. Ама да не ми казваш, че е осемдесет и девета минута…
А. Точно осемдесет и деветата е…
Б. Ама то няма време. Ми то няма никакво време.
А. Пусни му я. Виж, че там е свободен. Виж, че отдясно е свободен. Точно така. Много добре. Браво… Браво…
Б. А така спри я хубаво с гърди. Спокойно, спокойно… Огледай се… Не бързай…
А. А, така виж, че вратарчето е излязло два метра… Виждаш ли го, бе виждаш ли го бе… Финтирай го на ляво… А така.
Б. Да бе вратарчето е излязло точно на два метра.
А. Спокойно, обмисли ситуацията.
Б. Точно така.
А. Да, да, да, да…
Б. Добре. Добре. А сега…
А. Това е мига…
Б. Внимателно.
А и Б. Прехвърли го. Еииииииииии.

Пауза.

Б. Какво стана. Не мога да повярвам. Не мога.
А. Не е истина, не е истина… Ей, онзи боклук сега ще свири…

Дълга пауза.

Б. Направо се чувствам унижен, майчице...
А. Скръб, скръб. И то точно в осемдесет и деветата минута.
Б. Не е истина.
А. И то точно в осемдесет и деветата.
Б. Ебати късмета…

Двамата са на улицата. Това действие се развива седмици, месеци, години след загубата на любимия отбор. Единият е с китара, другият с хармоника. Видът на инструментите няма значение. Двамата изкарват прехраната си като улични музиканти. Те са застанали в сърцето на града. Около тях светлини, неони, раклами, светло бъдеще. На метър пред тях бомбе или калъф от инструмент за събиране на парите. А. и Б. настройват инструментите си.

А. Ако беше финитрал и после прехвърлил, ти представяш ли си…
Б. Представям си, не ами…
А. Вече падащия лист никой не го ползва, смятат го за ретро, смятат го за демоде...
Б. Не че е ретро, ами не могат да го правят.
А. Ех, едно време… На десет гола поне три бяха с падащ лист.
Б. Така е…
А. Представяш ли си ако ги бяхме били.
Б. Ох, мамка му…
А. И то в осемдесет и деветата минута.
Б. И то на нашия стадион.
А. Не мога да повярвам.
Б. Вярно, че можеше да ги финтира. Сега като се замисля, можеше.
А. Аз ти казвам. Не можеше, ами можеше. Аз ти казвам.
Б. Само като се сетя и се разтрепервам.
А. Само се обръща. Оня без това беше излязъл напред. Два метра напред беше. И много, много леко в мрежата.
Б. Два метра бе, дори два метра и половина беше напред.
А. Ако беше финтирал и после прехвърлил, ти представяш ли си?
Б. Представям си, не ами…
А. Вече падащия лист никой не го ползва, смятат го за ретро, смятат го за демоде…
Б. Не че е ретро, ами не могат да го правят.
А. Ех, едно време… На десет гола поне три бяха с падащ лист.
Б. Същото ти казвам.

Пауза.

Б. Представяш ли си оня боклук да я изкара от мрежата. Много обичам да я изкарват от мрежата. Особено на нашия стадион.
А. Не ми го казвай…
Б. Аз като се сетя – това май най-много го обичам.
А. Питаш ли ме мен, питаш ли ме…
Б. И да рита гредата от нерви.
А. Ох, че кеф…
Б. Това е кефа…

Пауза.

А. Така си е… Кво да го обсъждаме. Просто няма кво да го обсъждаме.
Б. Кажи ми, кажи ми, какво му пречеше да се обърне наляво. Само се завърта леко.
А. Ми да…Така и двамата ги минаваше.
Б. И двамата…
А. Нищо, нищо не му пречеше…
Б. А представяш ли си не в осемдесет и деветата минута, а в деветдесетата...
А. Не, не обичам в деветдесетата.
Б. Що бе …
А. Просто не обичам …
Б. Ама…
А. В деветдесетата ми прилича на сериал. Или на някакъв сладникав филм. Такъв, с хепи енд. По-добре в осемдесет и деветата.
Б. Нещо се шегуваш. Нещо си правиш майтап с мен.
А. Писнало ми е от такива филми. Честно ти казвам.
Б. Ти си чисто луд бе…Не обичаш да видиш как оня рита гредата. Оня, който до преди малко е бил с една лека усмивка, как рита гредата в деветдесетата минута, точно преди съдията да свири…, а по-голям кеф ти прави в осемдесет и деветата минута. Ей, казвам ти, не мога да го повярвам.
А. Да, казах ти, че ми прилича на..., нали ти го казах…
Б. Че това е толкова възвишено. (Пауза.) Това е толкова, това е толкова възвишено, да видиш в деветдесетата минута, как се оплита в мрежата. И оня да рита гредата.
А. Айде, не прещраквай…
Б. Защо ще прещраквам бе…
А. Казах ти го вече… Нещо не се изразявам добре ли, не мога да разбера…
Б. Малко те разбирам, ама много малко…
А. Все едно да спиш с проститутка. Това удоволствие ли е. Само ми кажи това удоволствие ли е…
Б. Какво му е лошо…
А. Не че е лошо… Просто не е същото.
Б. А по-добре ли да пишеш писма. И да обясняваш за вибрациите на устните и… А по-добре ли е… Вибрациите на устните ви приличат на онази парабола от 43 метра, който Йохан Кройф изпълни. Това е по-добре, така ли.
А. Виж какво, ти ме накара да го напиша.
Б. Аз те накарах, ама по-добре ли е…
А. Добре де, айде да не се караме. Аз само ти споделях.
Б. Ама ти винаги само ми споделяш… Обаче няма нищо лошо да спиш с проститутка. Плащаш си и те обича един час като човек жената…
А. Може и така да е…
Б. Ма така си е…
А. За теб може да е така, за мен е друго… В осемдесет и деветата си е друго. Звучи си напълно естествено. В деветдесетата си е направо тъпо. Това е положението.

Пауза.

Б. Добре де, добре. То и аз много не ги обичам с хепито накрая... Никога не съм ги обичал.
А. Енд!
Б. Да де, никога не съм ги обичал.
А. Представяш ли си, топката леко, много леко в мрежата. И онзи си хвърля жълтите ръкавици и започва да рита гредата…
Б. Може и някоя сълза да пусне…
А. Що само една бе… Една…
Б. Една голяма…
А. Клекнал пред гредата и плаче.
Б. Ма ти представяш ли си в осемдесет и деветата минута не може да сдържи сълзите си. (Пауза.) И сълзите му правят малка локвичка пред гредата.
А. Вадичка, вадичка.
Б. Още по–добре… вадичка.
А. Целият стадион е на крака и го гледа как е клекнал и плаче…
Б. Ебати кефа… Ти представяш ли си какъв кеф. Побира ли ти го…
А. И знаеш ли какво прави, моли съдията да му изкара топката от мрежата – защото няма никакви сили… И казва на съдията, г-н съдия бихте ли изпълнили този ритуал, да изкарате топката от мрежата, защото иначе сълзите ми ще станат още по-големи.
Б. Не е истина, казвам ти…
А. Още по–неприлични.
Б. Не е истина, не е истина.
А. Ми как ще има сили като топката е в мрежата и то в осемдесет и деветата минута.
Б. Хайде на забавено повторение. Оня – вратарчето е два метра напред. И с левия крак много леко го прехвърля… Но много леко. Топката не лети.
А. Тя просто се издига, издига…
Б. Като листо сред вятъра…
A. Точно така, като листо, издигнато от вятъра… Може и като гълъб. Лети, лети, лети… Валсира сред вятъра.
Б. Точно така - бял гълъб с черна човка.
А. Точно така – бял гълъб с черна окраска, и си пътува, пътува си.
Б. И после рязко се спуска надолу… право към вратата…
А. Минава през десния горен ъгъл.
Б. Леко облизва гредата… (Пауза.) И се заплита в мрежата.
А. Е, не...
Б. Ох, че кеф... Направо...

Пауза.

А. Е, не…
Б. Откога не съм гледал такъв падащ лист. Траекторията беше съвършена. Съвършена.
А. Изчислена до последния милиметър… Е, не…
Б. А, да…

Пауза.

А. И как само го финтира. Счупи кръста на защитника. И леко, много леко…
Б. Само с крайчицата на обувката…
А. Много леко, много леко – само с крайчицата…
Б. Истина е казвам ти… Ебати гола… Как се заплете в мрежата…
А. Просто не мога да повярвам...
Б. Откога го чаках, откога…
А. И то на нашия стадион, А…
Б. Какво повече ми трябва…
А. Нищо, абсолютно нищо.
Б. И аз така си мисля, нищо, абсолютно нищо.
А. Как си лети, лети сред вятъра. Как валсира сред вятъра и рязко се спусна надолу и се оплете.
Б. Нека да е ретро, мамка му. Каква красота.
А. Поезия
Б. Поезия…
А. Поезия…

Край.